Информация

Министерство на финансите

Проекти

Архив

Въпроси/Отговори

I. Общи въпроси и отговори,свързани с държавните/минималните помощи

1. Какво е „държавна помощ"?
2. Какви саформите на държавната помощ?
3. Има лиизключения от общата забрана за предоставяне на държавна помощ?
4. Кои сакомпетентните органи по държавните помощи?
5. Какви сапоследиците, ако предоставите неправомерна държавна помощ?
6. Какви сапоследиците от неспазване на задължението за уведомяване и информиране?
7. Каквоозначава „проучване по чл. 108, ал. 2 на ДФЕС" и каква е процедурата затова?
8. Кога може дасе предостави държавна помощ, за която е подадено уведомление до Комисията?
9: Каквоозначава „услуга от общ икономически интерес" (УОИИ)?
10. Подпомаганетона УОИИ попада ли в обхвата на правилата за държавните помощи?
11. Какуправляващите на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕСтрябва да действат, за да осигурят съвместимост на проектите си с правилата задържавните помощи?
12. Какво е„минимална помощ"?
13. До какъвразмер може да се получава „минимална помощ"?
14. Кой може дабъде получател на „минимална помощ"?
15. Каквоозначава „администратор на помощ"?
16. Каквоозначава „натрупване на помощта"?
17. Каквоозначава „интензитет на помощта" и как се изчислява?
18. Какви сапоследиците, ако праговете, регламентирани в чл. 2, ал. 2 на Регламент1998/2006, са превишени?
19. Аконеправителствена организация с нестопанска цел кандидатства за получаване набезвъзмездна финансова помощ, прилагат ли се към нея правилата за държавнитепомощи?
20. От коя датасе счита, че е получена минималната помощ?
21. Как сеуреждат взаимоотношения бенефициент/партньор при получаване на минимална помощ?
22. Какви сазадълженията на всеки администратор на минимална помощ съгласно действащотозаконодателство в тази област?
23. Къде мога данамеря повече информация по въпросите за държавните помощи?

II. Въпроси относно работата впубличната част на информационна система „Регистър на минималните помощи"

1. Как да проверя каква минимална помоще получило представляваното от мен предприятие в „Регистъра за минималнипомощи"?
2. Каквоозначава надписът „Няма данни за Булстат: ХХХХХХХХХ"?
3. Как мога даразбера, че съм (бил) получател на минимална помощ?
4. Нужно ли е даимам регистрация в информационна система „Регистър на минималните помощи",за да мога да извличам справки от нея?
5. Ако установя,че има несъответствие във въведената информация за получените отпредставляваното от мен предприятие минимални помощи в информационна система„Регистър на минималните помощи", какво трябва да предприема и към кого дасе обърна за съдействие?
6. Кой носиотговорност за въведената в Регистъра информация?
7. Колкоактуална е въведената в Регистъра информация?
8. Как и закакво мога да използвам информацията от извлечената от Регистъра справка?
9. Ако съм предприятие-партньорпо получена минимална помощ, как това ще бъде отразено в информационнатасистема?
10. Защо всправката има две стойности за размера на получената минимална помощ - „планиранасума" и „реално получена сума"?

I. Общи въпроси и отговори, свързани сдържавните/минималните помощи


Въпрос 1: Какво е „държавна помощ"?
„Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общинатаили за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, подкаквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободнатаконкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определенипредприятия, производството или търговията на определени стоки, илипредоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията междудържавите членки.

С отварянето на пазарите и свободнататърговия между държавите-членки на ЕС, както и с либерализирането наобществените услуги за конкуренцията, държавните органи - в някои случаи,планират да предоставят публични средства, за да насърчат извършването наопределени стопански дейности. Предоставянето на такива средства може да сетретира като държавна помощ. Държавните помощи могат да изкривят лоялната иефективна конкуренция между предприятията в държавите-членки и да повлияятнегативно на икономиката, поради което Европейската комисия осъществява контролвърху държавните помощи с оглед конкурентните предприятия да са поставени и даработят при равноправни условия. Предприятието, което получава държавнаподкрепа, придобива неоправдано предимство пред конкурентите си. Поради тазипричина, Договорът за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) принципнозабранява държавните помощи с изключение на случаите, в които те са оправданиот гледна точка на общото икономическо развитие. За да гарантира спазването натази забрана, както и с оглед на еднаквото прилагане на изключенията отзабраната във всички държави-членки на ЕС, Европейската комисия упражняваконтрол върху предоставянето на държавни помощи в съответствие с европейскотозаконодателство по държавните помощи.

Като първа стъпка, Комисията трябва даоцени дали дадено публично подпомагане за конкретно предприятие би билодържавна помощ. Тази презумпция се допуска винаги, когато една мярка на помощотговаря на следните кумулативно изпълнени критерии (т.нар. „тест за държавнапомощ"):

Общите мерки на подпомагане не серазглеждат като държавна помощ, защото не са избирателни и се отнасят до всичкипредприятия, независимо от техния размер, местоположение или отрасъл. В широксмисъл „държавна помощ" е финансовото подпомагане от държава-членка,облагодетелстващо определени предприятия или дейности, с възможностконкуренцията да бъде нарушена и да се въздейства върху търговията междудържавите-членки.


Въпрос 2: Какви са формите на държавната помощ?
Някои мерки на държавна подпомагане са очевидни и лесно се разпознават.Такива са например:

• придобиване от предприятието на стоки или услуги, предоставени от държаватаили общините, при преференциални условия;
• намаляване, разсрочване или освобождаване от данъци, такси, социалниосигуровки;
• инфраструктурен проект, който се ползва от индивидуални потребители или групапотребители.

По-малко очевидните случаи, които може дасъдържат елемент на държавна помощ, са например:

• публично-частни партньорства и договори с публичния сектор, сключени при липсана достатъчна прозрачност или с изпълнител, неизбран с открит публичен търг;
• инфраструктурни проекти, облагодетелстващи индивидуални потребители.

Въпрос3: Има ли изключения от общата забрана за предоставяне на държавна помощ?
Това е възможно в следните случаи:
→ Безусловно разрешена и съвместима с Общия пазар е помощта, която:
→ има социален характер и се предоставя на отделни потребители; помощта се дава без дискриминация относно произхода на съответните стоки;
→ е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други изключителни обстоятелства.
→ Предоставянето на държавна помощ може да се допусне поизключение, когато помощта:
→ насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
→ подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Европейската общност или за преодоляване на съществени трудности викономиката на Република България;
→ подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес;
→ подпомага запазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейската общност до степен, която противоречи на общия интерес;
→ е разрешена с решение на Съвета на ЕО, прието с квалифицираномнозинство, по предложение на Европейската комисия.

Въпрос4: Кои са компетентните органи по държавните помощи?
• Министърът на финансите отговаря занаблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи на национално,областно и общинско равнище; министърът на земеделието и горите - за схемите напомощ и индивидуалните помощи в областта на земеделието и рибарството. Тепреценяват дали планираната минимална помощ и помощите по определени категориипопадат в обхвата на регламентите за групово освобождаване.
• Европейската комисия има изключителното правомощие да разрешавапредоставянето на държавни помощи, било то индивидуални или отпускани по схемаза помощ. Комисията извършва оценка на съвместимостта на държавните помощи собщия пазар на основата на препратените от министъра на финансите уведомленияза държавна помощ. Комисията извършва разследвания и по собствена инициативаили по жалба на предприятие, което твърди, че на негов конкурент е предоставенанезаконна държавна помощ.

Въпрос5: Какви са последиците, ако предоставите неправомерна държавна помощ?
Неправомерно предоставената помощ (ненотифициранатаи/или неразрешената от Комисията помощ) е незаконна. Последствията отпредоставянето й могат да бъдат:
◊ преустановяване изплащането на помощта;
◊ възстановяване на получената помощ с дължимите лихви, начислени от датата, накоято неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата нанейното възстановяване;
◊ съдебно производство срещу получателя на помощта от страна на неговконкурент, от страна на ЕК или от друга държава-членка срещу държавата,предоставила помощта.

В определени случаи трябва да бъдатпроменени законодателните актове, въз основа на които се предоставянеправомерната помощ.

Въпрос6: Какви са последиците от неспазване на задължението за уведомяване иинформиране?
Законът за държавните помощи предвиждаадминистративно-наказателна отговорност за неизпълнение на предвидените в негозадължения, посочена в Глава четвърта "Административно-наказателниразпоредби". Ако не уведомите компетентните органи за предоставянето надържавна помощ, която подлежи на нотифициране, имайте предвид, че се излагатена значителни финансови рискове.

Въпрос7: Какво означава „проучване по чл. 108, ал.2 на ДФЕС" и каква епроцедурата за това?
Когато след предварителното разглеждане нанотифицираната мярка Комисията има съмнения за съвместимостта й с общия пазарили има подадено оплакване от конкурент, Комисията решава да започнепроизводство по чл. 108, ал. 2. от Договора (т.нар. "решение за започванена официална процедура за разследване"). Решенията се вземат в срок до двамесеца. Срокът започва да тече в деня след получаване на пълно уведомление.Уведомлението се счита за пълно, ако до два месеца след неговото получаване илиот получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изискваоще информация. В „Регламент на Съвета 659/1999 от 22.03.1999 г., въвеждащподробни правила за приложението на чл. 88 oт Договора за ЕО" е разгледанаофициалната процедура за разследване. Решението за започване на официалнапроцедура за разследване обобщава релевантните въпроси по фактите и правото,включва предварителната оценка на Комисията за характера на помощта попредложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта намярката с общия пазар. Решението призовава съответната държава-членка и другитезаинтересовани страни да представят коментари в определен срок, който вобикновения случай не надвишава един месец. При надлежно обосновани случаи,Комисията може да удължи определения срок. Получените коментари се представятна съответната държава-членка. Съответната държава-членка може да отговори напредставените коментари в определен срок, който обикновено не е по-дълъг от 1месец. В някои надлежно обосновани случаи, Комисията може да удължи определениясрок.

Въпрос8: Кога може да се предостави държавна помощ, за която е подадено уведомлениедо Комисията?
До постановяването на решение наЕвропейската комисия, че планираната държавна помощ е съвместима с общия пазар,помощта не може да бъде предоставена. Комисията, чрез Представителството наРепублика България в ЕС, уведомява за решението си министъра на финансите, следкоето министърът информира администратора на помощта. Комисията може да вземерешение в рамките на два месеца, но ако случаят представлява фактическасложност - извършва оценката си на два етапа - предварително проучване иофициална процедура на проучване, което може да отнеме до 18 месеца. Затова привземането на решение за предоставяне на държавна помощ е препоръчително дапредвидите и необходимото време за изчакване на решението на Комисията.

Въпрос9: Какво означава „услуга от общ икономически интерес" (УОИИ)?
В ДФЕС няма определение за услуга от общикономически интерес. Общността е запазила правото държавите-членки сами дадефинират тези услуги за всеки отделен случай. По принцип това са услуги, коитопазарът не предоставя или не ги предоставя в такъв размер или на таковакачество, които държавата-членка желае. Това са услуги, предоставяни на всичкиграждани, а не на отделен отрасъл или предприятия. УОИИ са насочени към услуги,свързани с доставката на електричество, газ, телекомуникации, публични услугипри радио- и телевизионно разпространение, обществен транспорт, пощенскиуслуги.

Въпрос10: Подпомагането на УОИИ попада ли в обхвата на правилата за държавнитепомощи?
За определени УОИИ може да е необходимафинансова подкрепа от държавата, предназначена да покрие някои или всичкиспецифични разходи, възникващи от поетите задължения за извършване наобществената услуга. Публичното финансиране на обществените услуги се налагапоради факта, че има трудност при намиране на оператори, които да осъществяватуслугите при конкретните условия - било поради ниска възвращаемост, високиоперативни разходи или поради социално-географски особености и т.н. За дагарантира осъществяването на такива обществени услуги, държавата възлага наопределени предприятия тяхното извършване, като предвижда компенсации.Финансирането на УОИИ по принцип се подчинява на правилата за държавнитепомощи, прилагани спрямо държавното финансиране на икономическите дейности.Член 106, ал. 2 от Договора постановява, че предприятията, натоварени сизвършването на УОИИ, са предмет на правилата за конкуренцията. Но акодържавното подпомагане отговаря на условията, съдържащи се в решението на Съдана Европейските общности по делото на „Altmark Trans GmbH" и„Regierungspräsidium Magdeburg v Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH(Altmark)", [2003] ECR I-7747, то компенсацията не представлява държавнапомощ.

Забележка: Решението Altmark постановява,че компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ по смисълана чл. 107 от Договора, ако са изпълнени четири кумулативни критерия:

- предприятието-получател на компенсациятаза услуга от обществен интерес, трябва реално да има възложени задължения заизвършване на обществена услуга и те трябва да бъдат ясно дефинирани (напр. сдоговор);

- параметрите, на базата на която сеизчислява компенсацията, трябва да бъдат установени предварително по обективени прозрачен начин;

- компенсацията не може да надвишава това,което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникналипри изпълнение на задълженията, свързани с предоставянето на общественатауслуга, като се отчитат съответните приходи и една разумна печалба във връзка сизпълнението на задължението;

- в случай че предприятието, натовареносъс задължения за предоставяне на обществена услуга, не е избрано съгласно процедураза обществена поръчка, осигуряваща избор на кандидат, предоставящ съответнатауслуга на обществото на най-ниска цена, то необходимата компенсация трябва дасе определя на базата на анализ на разходите, които би направило едно типично,добре управлявано предприятие].

Освен Решението на Съда по случая„Алтмарк", при възлагането на услуги от обществен интерес трябва да сеприлага нормативната база на ЕO - „Рамка на Общността за държавна помощ подформата на компенсация за обществена услуга" (ОВ С 297/29.11.2005);„Решение на Комисията относно прилагането на член 86.2. от ДЕО за държавнатапомощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определенипредприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономическиинтерес" (ОВ L 312/28.11.2005г.), и българското законодателство подържавните помощи - Закон за държавните помощ, Правилник за прилагане на законаи Наредба Н-16/2006 на министъра на финансите.

Въпрос11: Как управляващите на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фондна ЕС трябва да действат, за да осигурят съвместимост на проектите си справилата за държавните помощи?
Предоставяните средства от тези фондове серазглеждат като публичен ресурс и следователно се подчиняват на правилата задържавните помощи. При предоставянето на държавна помощ, всички администраторина помощ и получателите на помощ са длъжни да проверяват, спазват и прилагатправилата за държавните помощи на Европейския съюз, като плащанията следва даотговарят на целите, допустимите разходи и условията за всеки отделен виддържавна помощ. Как трябва да се действа:
Първо → да се установи дали средствата от СФ (сами по себе си) се използват като държавна помощ по смисъла на чл.107, ал. 1от ДФЕС. Ако да, трябва да идентифицирате кои правила за държавните помощи са релевантни (за регионална помощ, за помощ заобучение, за помощ за научно-изследователска дейност и иновации) и съответнокакви са таваните на помощта и другите условия.
Второ → да се установи дали има някакво друго публично финансиране (освен финансиранетоот СФ) на едни и същи приемливи разходи по проекта. Ако има - управляващитеоргани трябва да установят предварително дали другото публично финансиране ебило нотифицирано (в съответствие с правилата за държавните помощи - взависимост от конкретната цел на помощта, или в съответствие с Регламента загруповото освобождаване) и одобрено от ЕК. Ако няма - преди да се предоставифинансирането от СФ, трябва или целият проект да се нотифицира и одобрипредварително от Комисията, или проектът да се приспособи така, че да отговаряна условията по Регламента за групово освобождаване. След като другите публичнисредства (извън тези от СФ и КФ) бъдат одобрени (разрешени) от Комисията,следващата стъпка е да се уверите, че всички публични средства плюс средстватаот фондовете са в съответствие с таваните на държавната помощ (обикновено,съобразно тавана за регионалната помощ, когато се предоставя помощ запървоначална инвестиция) и отговарят на другите релевантни условия задържавната помощ (такива като напр. специалните правила за държавните помощи занякои специфични отрасли - напр. за автомобилостроенето).

Ако има друго държавно финансиране(допълващо финансирането от СФ), което представлява неодобрена (неразрешена)помощ, по-добре би било това финансиране да се нотифицира като схема за помощили да се прецени дали не отговаря на условията на Регламента за груповоосвобождаване, отколкото то да се нотифицира като индивидуална помощ.

Въпрос12: Какво е „минимална помощ"?
„Минимална помощ" е помощта, която ненарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върхунея поради своя минимален размер, както е дефинирано в действащия Регламент наЕО относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейскиясъюз по отношение на минималната помощ (Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисиятаот 15.12.2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора къмминималната помощ (OJ, L 379 от 28.12.2006 г., променен OJ, L 201 от04.08.2011 г.)) и Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията относноприлагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общностотносно минималната помощ в областта на земеделието и рибарството.

Въпрос13: До какъв размер може да се получава „минимална помощ"?
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от15.12.2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора къмминималната помощ (OJ, L 379 от 28.12.2006 г., променен OJ, L 201 от04.08.2011 г.) размерът на получените минимални помощи от едно предприятиеза период от 3 (три) последователни данъчни години не трябва да превишавалевовата равностойност на 200 000 евро. За предприятията, осъществяващи дейноств отрасъл „шосеен транспорт", този праг е до левовата равностойност на 100000 евро за период от 3 (три) последователни данъчни години. Трите данъчнитегодини обхващат текущата данъчна година и предходните две.

Въпрос14: Кой може да бъде получател на „минимална помощ"?
Както е дефинирано в чл. 1 на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от15.12.2006 г., той може да се прилага към помощите, предоставяни напредприятия от всички отрасли, с изключение на:
a) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност в отрасъл„рибарство и аквакултури" съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета(ОJ, L 17 от 21.01.2000 г.);
б) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по първичнопроизводство на селскостопански продукти, посочени в приложение І към Договора;
в) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по преработка иреализация на селскостопански продукти, посочени в приложение І към Договора, вследните случаи:
(i) когато размерът на помощта е определен въз основа на цените иликоличествата на продуктите, които биват изкупувани от производителите илипредлагани на пазара от съответните предприятия,
(ii) когато условие за предоставяне на помощта е същата да бъде прехвърленачастично или изцяло на първичните производители;
г) помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки,по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, съссъздаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущиразходи по експортната дейност;
д) помощите, поставени в зависимост от използването на местни вместо вноснистоки;
е) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност във отрасъл„въгледобив", както е дефиниран в Регламент (ЕО) № 1407/2002;
ж) помощите за придобиване на товарни автомобили, предоставяни на предприятия,които осъществяват сухопътни превози на товари за други лица или срещувъзнаграждение;
з) помощите за предприятия в затруднение.

Въпрос15: Какво означава „администратор на помощ"?
Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи,„администратор на помощ" е всяко лице, което планира, разработва,управлява, уведомява и докладва предоставянето на държавна помощ или минималнапомощ. Администратор на помощ може да бъде например държавна или общинскаструктура, Управляващ орган по дадена Оперативна програма или негово Междиннозвено и т.н.

Въпрос16: Какво означава „натрупване на помощта"?
Когато се получава помощ от различни източници (национална програма, регионалнапрограма, европейски фонд) за едни и същи приемливи разходи по съответен проект(напр. за инвестиции), отделните помощи се натрупват, изчислява се интензитетана допустимата помощ, като е важно общият интензитет да не надвиши позволенияинтензитет за съответния вид помощ.
Минималната помощ не може да се натрупва с друг вид помощ, ако това ще доведедо по-висок интензитет от предвидения в съответния Регламент за груповоосвобождаване или от одобрения с решение от Комисията интензитет заиндивидуална помощ или за схема на помощ.

Въпрос17: Какво означава „интензитет на помощта" и как се изчислява?
„Интензитет на помощта" означава размерът на помощта, изразен като процентот приемливите разходи. За изчисляване на интензитета на помощта всичкиизползвани данни се вземат преди приспадане на данъци и други такси. Помощта,платима на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момент напредоставянето й. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, ереферентният процент, приложим към датата на предоставяне на помощта.

Въпрос18: Какви са последиците, ако праговете, регламентирани в чл. 2, ал. 2 наРегламент 1998/2006, са превишени?
В чл. 2, ал. 2 на Регламент 1998/2006 се постановява, че „..когато общата сумана помощта, предоставена по една мярка за помощ, надхвърли максималнодопустимия таван, тази сума не може да се ползва от благоприятно третиране порегламента дори за частта, която не превишава този таван. В такива случаи неможе да се иска благоприятно третиране на мярката за помощ по регламента - нитокъм момента на предоставяне на помощта, нито в който и да е по-късен момент".При надвишаване на определеният таван, администраторът на минималната помощследва да предприемете необходимите действия и да изиска възстановяването напълния размер на получената сума по последно подписания договор, с която енадвишен тавана, от получателя на минималната помощ.

Въпрос19: Ако неправителствена организация с нестопанска цел кандидатства заполучаване на безвъзмездна финансова помощ, прилагат ли се към нея правилата задържавните помощи?
При прилагането на режима по държавните помощи, критерият при определяне наедин субект като бенефициент на държавна/минимална помощ не е организационнатаму форма, а това дали извършва или не стопанска дейност. Доколкото чл. 3 отЗакона за юридическите лица с нестопанска цел допуска възможността неправителственитеорганизации да извършват стопанска дейност (да предлагат стоки или услуги),правилата в областта на държавните помощи са приложими и към тях. С огледизбягване на кръстосано финансиране на стопанската и нестопанската им дейност енеобходимо ясно разграничение между двата вида дейности, разходите за тях ифинансирането им, като в този случай единствено помощта за финансиране нанестопанската дейност няма да попада в обхвата на чл. 107, параграф 1 отДоговора за функциониране на ЕС.

Въпрос20: От коя дата се счита, че е получена минималната помощ?
Съгласно т. 10 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от15.12.2006 г., минималната помощ трябва да се счита за предоставена вмомента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие снационалния правен режим, юридическото право за получаване на помощта. Това сеизвършва с подписване на договор, решение на Общински съвет или друг нормативенакт.
Например: Ако дадено предприятие е подписало договор за получаване набезвъзмездна финансова помощ по схема за минимална помощ на 10.10.2010 г.,но е получило средства по договора на по-късен етап, например01.01.2011 г., за дата на получаване на помощта не се счита датата, накоято е извършен превода на средствата (01.01.2011 г.), т.е. когато еполучена съответната сума, а се счита датата, на която е подписан договора(10.10.2010 г.).

Въпрос21: Как се уреждат взаимоотношения бенефициент/партньор при получаване наминимална помощ?
Взаимоотношенията бенефициент/партньор (съдружник) се уреждат предварително сдоговора за обединяването им (споразумението за партньорство или другнормативен акт) с включване на текстове, уреждащи ползите, в т.ч. и размера наминималната помощ за всеки от партньорите съобразно дела/приноса на всяка отстраните в договора за обединяването им.

Въпрос22: Какви са задълженията на всеки администратор на минимална помощ съгласнодействащото законодателство в тази област?
При предоставянето на минимална помощ, администраторът на помощта трябва да сесъобрази с всички изисквания на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималнатапомощ (OJ, L 379 от 28 декември 2006 г.), Закона за държавните помощи(ЗДП) и Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи (ППЗДП).Основно, задълженията на администратора са следните:
1. За минималната помощ не се дължи уведомление, т.е. не се изисквапредварително разрешение от министъра на финансите за нейното отпускане.Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗДП, администраторът на помощ упражнява контрол върхузаконосъобразното предоставяне на минималните помощи и в съответствие сРегламент (ЕО) № 1998/2006. В тази връзка, администраторът на помощ самразработва процедурата за предоставяне на минималната помощ, както и проследявадали предоставените помощи на едно предприятие не надвишават определения в чл.2, т. 2 от Регламента праг в рамките на тригодишния период.
2. Съгласно чл. 3, т. 1 на Регламент (ЕО) № 1998/2006, администраторът на помощзадължително изисква от бенефициента декларация, в писмена или електроннаформа, за получените от него минимални помощи за тригодишен период, с цел да сепровери дали с отпускането на планираната от администратора помощ праговете,определени в чл. 2, ал. 2 на Регламента, ще бъдат спазени.
3. На основание разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, приподписване на договор или друг нормативен акт за предоставяне на минималнапомощ, администраторът на помощта е задължен писмено да уведоми дадениябенефициент, че е получател на минимална помощ и да посочи размера на тазипомощ, като изрично се позове на Регламента и цитира неговото наименование иданните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
4. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗДП, при отпускане на минимална помощ,администраторът на помощта е длъжен в 3-дневен срок от датата на предоставянетой да уведоми министъра на финансите. Информацията се изпраща на основание чл.8, ал. 2 от ППЗДП и се въвежда в информационна система „Регистър на минималнитепомощи".
5. Администраторът на помощ е задължен да води и поддържа собствен регистър надържавните и минималните помощи по силата на ЗДП, като отговаря задостоверността на данните в тях. Този регистър, заедно с цялата съпътстващаинформация по него, съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗДП трябва да бъде поддържан отадминистратора за период от 10 години, като по всяко време бенефициентитетрябва да могат да получат актуална информация какви и колко помощи са получилиот този администратор.
6. На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДП, администраторът трябва и да публикуваинформация за отпуснатите от него минимални помощи и на официалната си Интернетстраница, като я поддържа актуална.

Въпрос23: Къде мога да намеря повече информация по въпросите за държавните помощи?
Информация относно приложимото европейско и национално законодателство вобластта на държавните помощи може да бъде намерена на официалната Интернетстраница на отдел „Държавни помощи", дирекция „Финанси на реалниясектор" в Министерство на финансите - www.stateaid.minfin.bg, както и наофициалната страница на Главна Дирекция „Конкуренция" на Европейскатакомисия - http://ec.europa.eu/competition/state_aid/overview/index_en.html.

II.Въпроси относно работата в публичната част на информационна система „Регистърна минималните помощи"

Въпрос1: Как да проверя каква минимална помощ е получило представляваното от менпредприятие в „Регистъра за минимални помощи"?
На 1 април 2011 г. стартира публичната част на информационна система„Регистър на минималните помощи" (ИС „РМП"). Достъпът до публичнатачаст се осъществява чрез зареждане на Интернет адрес www.minimis.minfin.bg,където се показва началния екран на системата. На него ще намерите директна връзкакъм публичния модул за справки („Справка за получени минимални помощи"), вкойто бързо, лесно и безплатно може да извлечете информация за полученитеминимални помощи от представляваното от Вас предприятие за 3 (три) годишенпериод.

Въпрос2: Какво означава надписът „Няма данни за Булстат: ХХХХХХХХХ"?
Появата на този надпис може да означава няколко неща:
1. Не сте получавали минимална помощ за текущата година и предходните две.
2. Има вероятност да сте получател на минимална помощ от ДФ „Земеделие", носъгласно Решение на Съда на ЕС от 9 ноември 2010 г. относно прозрачносттатази информация не може да бъде показана в справката. За повече информацияследва да изискате същата от компетентните органи в ДФ „Земеделие".
3. Ако евентуално знаете и имате информация, че сте получател на минималнапомощ, то в системата тя не е регистрирана своевременно от съответнияадминистратор на минималната помощ. За повече информация следва са се обърнетекъм администратора, от който сте получили минималната помощ.

Въпрос3: Как мога да разбера, че съм (бил) получател на минимална помощ?
Начините, по които може да разберете дали сте получател на минимална помощ саняколко, но най-важното, което трябва да знаете е, че всяка информация, коятоВи е необходима за установяване на размера на получените от Вас минимални илидържавни помощи, следва да бъде изискана от администратора на помощ, от койтосъщата е получена, официално в писмен вид и въз основа на данните, съдържащи сев поддържания от него регистър на минималните помощи.
Най-важното при набавянето на тази информация, което трябва да знаете, е:
1. На основание разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, приподписване на договор или друг нормативен акт за предоставяне на минималнапомощ, администраторът на помощта е задължен писмено да уведоми бенефициента,че е получател на минимална помощ, да посочи размера на тази помощ и изрично дасе позове на Регламента, като цитира неговото пълно наименование и данните запубликуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Всеки администратор на минимална помощ, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона задържавните помощи, трябва и да публикува актуална информация на официалната сиИнтернет страница за отпуснатите от него минимални помощи.
3. Всеки администратор на минимална помощ поддържа и собствени регистри заотпуснатите от него минимални помощи. Този регистър, заедно с цялатасъпътстваща информация по него, съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за държавнитепомощи, трябва да бъде поддържан от администратора за срок от 10 години.Бенефициентите следва да могат да получат информация какви и колко помощи саполучили от този администратор на помощ.

Въпрос4: Нужно ли е да имам регистрация в информационна система „Регистър наминималните помощи", за да мога да извличам справки от нея?
За да получите информация от системата какви и колко минимални помощи еполучило Вашето предприятие за три годишен период, не е необходимо да серегистрирате в информационната система. Нужно е само да стигнете до модула засправки, както е описано в отговор на Въпрос 1 по-горе и да въведете Булстатномера на Вашето предприятие.

Въпрос5: Ако установя, че има несъответствие във въведената информация за полученитеот представляваното от мен предприятие минимални помощи в информационна система„Регистър на минималните помощи", какво трябва да предприема и към кого дасе обърна за съдействие?
Когато информацията, с която разполагате за получените от Вас минимални помощисе различава от тази, която е въведена в информационната система, препоръчителное най-напред да се свържете с администратора, от който сте получили минималнатапомощ. Независимо от какво естество е некоректната информация - техническагрешка, грешка в размера на получената сума, объркан Булстат номер илинекоректно изписано наименование на фирмата, единствения, който може да извършинужната корекция е администраторът на помощта по регламентиран от Министерствона финансите ред.

Въпрос6: Кой носи отговорност за въведената в Регистъра информация?
Информацията, която се съдържа в Регистъра е само тази, която е подаденаофициално от администраторите на минимална помощ на основание чл. 11, ал. 4 отЗакона за държавните помощи и чл. 8, ал. 2 от Правилника за прилагане на Законаза държавните помощи. Поради тази причина, именно администраторите на помощносят отговорност за нейната достоверност. Министерството на финансите неразполага с никаква друга информация освен официално получената и въведената вРегистъра от администраторите на помощ.

Въпрос7: Колко актуална е въведената в Регистъра информация?
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Закона за държавните помощи всеки администратор наминимална помощ уведомява министъра на финансите в 3-дневен срок за отпуснататаот него минимална помощ. В този 3-дневен срок, съгласно чл. 8, ал. 2 отПравилника за прилагане на Закона за държавните помощи, администраторът наминималната помощ трябва и да въведе същата информация в Регистъра заминималните помощи.

Въпрос8: Как и за какво мога да използвам информацията от извлечената от Регистърасправка?
Информацията, съдържаща се в Регистъра, има справочен характер. Въвеждането наданните в системата е по инициатива на администратора на минималната помощ.Министерство на финансите не носи отговорност относно точността, пълнотата иактуализирането на информацията, съдържаща се в Регистъра и никой, включителноадминистраторите и бенефициентите на минимални помощи, не могат да се позоваватна справочната информация в Регистъра при решаване на правни спорове.

Въпрос9: Ако съм предприятие-партньор по получена минимална помощ, как това ще бъдеотразено в информационната система?
В Регистъра на минималните помощи администраторът въвежда цялата сума подоговора на името на бенефициента, но системата е пригодена така, че да бъдеизчислен и точния размер на минималната помощ за всеки отделен партньор възоснова на сключения между тях (предварителен) договор за партньорство или другправен документ. След като бъдат въведени всички партньори, общата сума подоговора ще се разпредели между бенефициента и партньорите и съответните сумище бъдат записани в Регистъра на техния ползвател. При извличането на справка,всеки от участниците е регистриран в отделно поле според ролята му в проекта(получател или партньор) и фигурира със сумата, получена по договора взависимост от участието си. Отговорността за коректността и актуалността навъведената информация в Регистъра в такива случаи е изцяло на администраторитена помощ.

Въпрос10: Защо в справката има две стойности за размера на получената минимална помощ- „планирана сума" и „реално получена сума"?
„Планираната сума" е сумата, която администраторът на помощ предвижда даотпусне на съответния получател. Това е сумата по първоначално подписаниядоговор или друг нормативен акт, с който администраторът на помощ уведомява даденияполучател, че ще получи минимална помощ. В много от случаите, първоначалнатасума се различава от тази, която реално е усвоена след приключване на договора,но може да остане и същата. След като договорът и плащанията по него приключати ако има промяна в размера на „планираната сума", то ще се промени иразмера на „реално получената сума" от бенефициента. Администраторът напомощта следва да предприеме действия по установения от Министерство нафинансите ред, за да коригира стойността в съответното поле.


Ако не намирате Вашите въпроси сред описаните по-горе, за повече информацияможе да се свържете с нас на следния e-mail адрес: [email protected]