Въпроси/Отговори

I. Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи

1. Какво е „държавна помощ"?
2. Какви са формите на държавната помощ?
3. Има ли изключения от общата забрана за предоставяне на държавна помощ?
4. Кои са компетентните органи по държавните помощи?
5. Какви са последиците, ако предоставите неправомерна държавна помощ?
6. Какви са последиците от неспазване на задължението за уведомяване и информиране?
7. Какво означава „проучване по чл. 108, ал. 2 на ДФЕС" и каква е процедурата за това?
8. Кога може да се предостави държавна помощ, за която е подадено уведомление до Комисията?
9: Какво означава „услуга от общ икономически интерес" (УОИИ)?
10. Подпомагането на УОИИ попада ли в обхвата на правилата за държавните помощи?
11. Как управляващите на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС трябва да действат, за да осигурят съвместимост на проектите си с правилата за държавните помощи?
12. Какво е „минимална помощ"?
13. До какъв размер може да се получава „минимална помощ"?
14. Кой може да бъде получател на „минимална помощ"?
15. Какво означава „администратор на помощ"?
16. Какво означава „натрупване на помощта"?
17. Какво означава „интензитет на помощта" и как се изчислява?
18. Какви са последиците, ако праговете, регламентирани в чл. 2, ал. 2 на Регламент 1998/2006, са превишени?
19. Ако неправителствена организация с нестопанска цел кандидатства за получаване на безвъзмездна финансова помощ, прилагат ли се към нея правилата за държавните помощи?
20. От коя дата се счита, че е получена минималната помощ?
21. Как се уреждат взаимоотношения бенефициент/партньор при получаване на минимална помощ?
22. Какви са задълженията на всеки администратор на минимална помощ съгласно действащото законодателство в тази област?
23. Къде мога да намеря повече информация по въпросите за държавните помощи?

II. Въпроси относно работата в публичната част на информационна система „Регистър на минималните помощи"

1. Как да проверя каква минимална помощ е получило представляваното от мен предприятие в „Регистъра за минимални помощи"?
2. Какво означава надписът „Няма данни за Булстат: ХХХХХХХХХ"?
3. Как мога да разбера, че съм (бил) получател на минимална помощ?
4. Нужно ли е да имам регистрация в информационна система „Регистър на минималните помощи", за да мога да извличам справки от нея?
5. Ако установя, че има несъответствие във въведената информация за получените от представляваното от мен предприятие минимални помощи в информационна система „Регистър на минималните помощи", какво трябва да предприема и към кого да се обърна за съдействие?
6. Кой носи отговорност за въведената в Регистъра информация?
7. Колко актуална е въведената в Регистъра информация?
8. Как и за какво мога да използвам информацията от извлечената от Регистъра справка?
9. Ако съм предприятие-партньор по получена минимална помощ, как това ще бъде отразено в информационната система?
10. Защо в справката има две стойности за размера на получената минимална помощ - „планирана сума" и „реално получена сума"?

I. Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи

Въпрос 1: Какво е „държавна помощ"?
„Държавна помощ" е всяка помощ, предоставена от държавата или общината или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите членки.

С отварянето на пазарите и свободната търговия между държавите-членки на ЕС, както и с либерализирането на обществените услуги за конкуренцията, държавните органи - в някои случаи, планират да предоставят публични средства, за да насърчат извършването на определени стопански дейности. Предоставянето на такива средства може да се третира като държавна помощ. Държавните помощи могат да изкривят лоялната и ефективна конкуренция между предприятията в държавите-членки и да повлияят негативно на икономиката, поради което Европейската комисия осъществява контрол върху държавните помощи с оглед конкурентните предприятия да са поставени и да работят при равноправни условия. Предприятието, което получава държавна подкрепа, придобива неоправдано предимство пред конкурентите си. Поради тази причина, Договорът за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) принципно забранява държавните помощи с изключение на случаите, в които те са оправдани от гледна точка на общото икономическо развитие. За да гарантира спазването на тази забрана, както и с оглед на еднаквото прилагане на изключенията от забраната във всички държави-членки на ЕС, Европейската комисия упражнява контрол върху предоставянето на държавни помощи в съответствие с европейското законодателство по държавните помощи.

Като първа стъпка, Комисията трябва да оцени дали дадено публично подпомагане за конкретно предприятие би било държавна помощ. Тази презумпция се допуска винаги, когато една мярка на помощ отговаря на следните кумулативно изпълнени критерии (т.нар. „тест за държавна помощ"):

• има намеса от държавата чрез държавни ресурси, която може да се прояви под каквато и да било форма;
• има вероятност намесата да окаже влияние върху търговията между държавите-членки;
• държавната предоставя селективно предимство на един получател, например - предимство на конкретни предприятия или отрасли от промишлеността, или на отделни предприятия, които се намират в конкретни райони;
• конкуренцията е изкривена или може да бъде изкривена.

Общите мерки на подпомагане не се разглеждат като държавна помощ, защото не са избирателни и се отнасят до всички предприятия, независимо от техния размер, местоположение или отрасъл. В широк смисъл „държавна помощ" е финансовото подпомагане от държава-членка, облагодетелстващо определени предприятия или дейности, с възможност конкуренцията да бъде нарушена и да се въздейства върху търговията между държавите-членки.

Въпрос 2: Какви са формите на държавната помощ?
Някои мерки на държавна подпомагане са очевидни и лесно се разпознават. Такива са например:

• пряка субсидия (безвъзмездна помощ);
• субсидиране на лихва;
• заем при облекчени условия;
• държавни гаранции на заем;
• данъчни облекчения;
• намаляване на социалните осигуровки;

• придобиване от предприятието на стоки или услуги, предоставени от държавата или общините, при преференциални условия;

• закупуване на земя или сгради по цени по-ниски от пазарните;

• намаляване, разсрочване или освобождаване от данъци, такси, социални осигуровки;

• отстъпки за амортизационни отчисления;
• увеличаване на държавния дял в капитала на търговско дружество;
• финансови инжекции;
• отписване на задължения към държавата;
• преобразуване на дълг срещу капитал;

• инфраструктурен проект, който се ползва от индивидуални потребители или група потребители.

 

По-малко очевидните случаи, които може да съдържат елемент на държавна помощ, са например:

• консултантски услуги;
• подпомагане подготовката на публични предприятия за приватизация;
• законодателство за защита или гарантиране на пазарния дял;

• публично-частни партньорства и договори с публичния сектор, сключени при липса на достатъчна прозрачност или с изпълнител, неизбран с открит публичен търг;

• безплатна реклама по държавна телевизия;

• инфраструктурни проекти, облагодетелстващи индивидуални потребители.

 

Въпрос 3: Има ли изключения от общата забрана за предоставяне на държавна помощ?
Това е възможно в следните случаи:
→ Безусловно разрешена и съвместима с Общия пазар е помощта, която:
→ има социален характер и се предоставя на отделни потребители; помощта се дава без дискриминация относно произхода на съответните стоки;
→ е предназначена да отстрани щетите, причинени от природно бедствие или други изключителни обстоятелства.
→ Предоставянето на държавна помощ може да се допусне по изключение, когато помощта:
→ насърчава икономическото развитие на райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица;
→ подпомага изпълнението на проект със значителен икономически интерес за Европейската общност или за преодоляване на съществени трудности в икономиката на Република България;
→ подпомага развитието на определени стопански дейности или отделни икономически райони, доколкото не се засягат търговските условия в степен, която противоречи на общия интерес;
→ подпомага запазването на културното и историческото наследство, ако не засяга търговските условия и конкуренцията в Европейската общност до степен, която противоречи на общия интерес;
→ е разрешена с решение на Съвета на ЕО, прието с квалифицирано мнозинство, по предложение на Европейската комисия.

Въпрос 4: Кои са компетентните органи по държавните помощи?
• Министърът на финансите отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи на национално, областно и общинско равнище; министърът на земеделието и горите - за схемите на помощ и индивидуалните помощи в областта на земеделието и рибарството. Те преценяват дали планираната минимална помощ и помощите по определени категории попадат в обхвата на регламентите за групово освобождаване.
• Европейската комисия има изключителното правомощие да разрешава предоставянето на държавни помощи, било то индивидуални или отпускани по схема за помощ. Комисията извършва оценка на съвместимостта на държавните помощи с общия пазар на основата на препратените от министъра на финансите уведомления за държавна помощ. Комисията извършва разследвания и по собствена инициатива или по жалба на предприятие, което твърди, че на негов конкурент е предоставена незаконна държавна помощ.

Въпрос 5: Какви са последиците, ако предоставите неправомерна държавна помощ?
Неправомерно предоставената помощ (ненотифицираната и/или неразрешената от Комисията помощ) е незаконна. Последствията от предоставянето й могат да бъдат:
◊ преустановяване изплащането на помощта;
◊ възстановяване на получената помощ с дължимите лихви, начислени от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване;
◊ съдебно производство срещу получателя на помощта от страна на негов конкурент, от страна на ЕК или от друга държава-членка срещу държавата, предоставила помощта.

В определени случаи трябва да бъдат променени законодателните актове, въз основа на които се предоставя неправомерната помощ.

Въпрос 6: Какви са последиците от неспазване на задължението за уведомяване и информиране?
Законът за държавните помощи предвижда административно-наказателна отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения, посочена в Глава четвърта "Административно-наказателни разпоредби". Ако не уведомите компетентните органи за предоставянето на държавна помощ, която подлежи на нотифициране, имайте предвид, че се излагате на значителни финансови рискове.

Въпрос 7: Какво означава „проучване по чл. 108, ал.2 на ДФЕС" и каква е процедурата за това?
Когато след предварителното разглеждане на нотифицираната мярка Комисията има съмнения за съвместимостта й с общия пазар или има подадено оплакване от конкурент, Комисията решава да започне производство по чл. 108, ал. 2. от Договора (т.нар. "решение за започване на официална процедура за разследване"). Решенията се вземат в срок до два месеца. Срокът започва да тече в деня след получаване на пълно уведомление. Уведомлението се счита за пълно, ако до два месеца след неговото получаване или от получаването на всяка допълнителна поискана информация, Комисията не изисква още информация. В „Регламент на Съвета 659/1999 от 22.03.1999 г., въвеждащ подробни правила за приложението на чл. 88 oт Договора за ЕО" е разгледана официалната процедура за разследване. Решението за започване на официална процедура за разследване обобщава релевантните въпроси по фактите и правото, включва предварителната оценка на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта на мярката с общия пазар. Решението призовава съответната държава-членка и другите заинтересовани страни да представят коментари в определен срок, който в обикновения случай не надвишава един месец. При надлежно обосновани случаи, Комисията може да удължи определения срок. Получените коментари се представят на съответната държава-членка. Съответната държава-членка може да отговори на представените коментари в определен срок, който обикновено не е по-дълъг от 1 месец. В някои надлежно обосновани случаи, Комисията може да удължи определения срок.

Въпрос 8: Кога може да се предостави държавна помощ, за която е подадено уведомление до Комисията?
До постановяването на решение на Европейската комисия, че планираната държавна помощ е съвместима с общия пазар, помощта не може да бъде предоставена. Комисията, чрез Представителството на Република България в ЕС, уведомява за решението си министъра на финансите, след което министърът информира администратора на помощта. Комисията може да вземе решение в рамките на два месеца, но ако случаят представлява фактическа сложност - извършва оценката си на два етапа - предварително проучване и официална процедура на проучване, което може да отнеме до 18 месеца. Затова при вземането на решение за предоставяне на държавна помощ е препоръчително да предвидите и необходимото време за изчакване на решението на Комисията.

Въпрос 9: Какво означава „услуга от общ икономически интерес" (УОИИ)?
В ДФЕС няма определение за услуга от общ икономически интерес. Общността е запазила правото държавите-членки сами да дефинират тези услуги за всеки отделен случай. По принцип това са услуги, които пазарът не предоставя или не ги предоставя в такъв размер или на такова качество, които държавата-членка желае. Това са услуги, предоставяни на всички граждани, а не на отделен отрасъл или предприятия. УОИИ са насочени към услуги, свързани с доставката на електричество, газ, телекомуникации, публични услуги при радио- и телевизионно разпространение, обществен транспорт, пощенски услуги.

Въпрос 10: Подпомагането на УОИИ попада ли в обхвата на правилата за държавните помощи?
За определени УОИИ може да е необходима финансова подкрепа от държавата, предназначена да покрие някои или всички специфични разходи, възникващи от поетите задължения за извършване на обществената услуга. Публичното финансиране на обществените услуги се налага поради факта, че има трудност при намиране на оператори, които да осъществяват услугите при конкретните условия - било поради ниска възвращаемост, високи оперативни разходи или поради социално-географски особености и т.н. За да гарантира осъществяването на такива обществени услуги, държавата възлага на определени предприятия тяхното извършване, като предвижда компенсации. Финансирането на УОИИ по принцип се подчинява на правилата за държавните помощи, прилагани спрямо държавното финансиране на икономическите дейности. Член 106, ал. 2 от Договора постановява, че предприятията, натоварени с извършването на УОИИ, са предмет на правилата за конкуренцията. Но ако държавното подпомагане отговаря на условията, съдържащи се в решението на Съда на Европейските общности по делото на „Altmark Trans GmbH" и „Regierungspräsidium Magdeburg v Nahverkehrsgesellschaft Altmark GmbH (Altmark)", [2003] ECR I-7747, то компенсацията не представлява държавна помощ.

Забележка: Решението Altmark постановява, че компенсацията за обществена услуга не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора, ако са изпълнени четири кумулативни критерия:

- предприятието-получател на компенсацията за услуга от обществен интерес, трябва реално да има възложени задължения за извършване на обществена услуга и те трябва да бъдат ясно дефинирани (напр. с договор);

- параметрите, на базата на която се изчислява компенсацията, трябва да бъдат установени предварително по обективен и прозрачен начин;

- компенсацията не може да надвишава това, което е необходимо за покриване изцяло или частично на разходите, възникнали при изпълнение на задълженията, свързани с предоставянето на обществената услуга, като се отчитат съответните приходи и една разумна печалба във връзка с изпълнението на задължението;

- в случай че предприятието, натоварено със задължения за предоставяне на обществена услуга, не е избрано съгласно процедура за обществена поръчка, осигуряваща избор на кандидат, предоставящ съответната услуга на обществото на най-ниска цена, то необходимата компенсация трябва да се определя на базата на анализ на разходите, които би направило едно типично, добре управлявано предприятие].

Освен Решението на Съда по случая „Алтмарк", при възлагането на услуги от обществен интерес трябва да се прилага нормативната база на ЕO - „Рамка на Общността за държавна помощ под формата на компенсация за обществена услуга" (ОВ С 297/29.11.2005); „Решение на Комисията относно прилагането на член 86.2. от ДЕО за държавната помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес" (ОВ L 312/28.11.2005г.), и българското законодателство по държавните помощи - Закон за държавните помощ, Правилник за прилагане на закона и Наредба Н-16/2006 на министъра на финансите.

Въпрос 11: Как управляващите на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС трябва да действат, за да осигурят съвместимост на проектите си с правилата за държавните помощи?
Предоставяните средства от тези фондове се разглеждат като публичен ресурс и следователно се подчиняват на правилата за държавните помощи. При предоставянето на държавна помощ, всички администратори на помощ и получателите на помощ са длъжни да проверяват, спазват и прилагат правилата за държавните помощи на Европейския съюз, като плащанията следва да отговарят на целите, допустимите разходи и условията за всеки отделен вид държавна помощ. Как трябва да се действа:
Първо → да се установи дали средствата от СФ (сами по себе си) се използват като държавна помощ по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ДФЕС. Ако да, трябва да идентифицирате кои правила за държавните помощи са релевантни (за регионална помощ, за помощ за обучение, за помощ за научно-изследователска дейност и иновации) и съответно какви са таваните на помощта и другите условия.
Второ → да се установи дали има някакво друго публично финансиране (освен финансирането от СФ) на едни и същи приемливи разходи по проекта. Ако има - управляващите органи трябва да установят предварително дали другото публично финансиране е било нотифицирано (в съответствие с правилата за държавните помощи - в зависимост от конкретната цел на помощта, или в съответствие с Регламента за груповото освобождаване) и одобрено от ЕК. Ако няма - преди да се предостави финансирането от СФ, трябва или целият проект да се нотифицира и одобри предварително от Комисията, или проектът да се приспособи така, че да отговаря на условията по Регламента за групово освобождаване. След като другите публични средства (извън тези от СФ и КФ) бъдат одобрени (разрешени) от Комисията, следващата стъпка е да се уверите, че всички публични средства плюс средствата от фондовете са в съответствие с таваните на държавната помощ (обикновено, съобразно тавана за регионалната помощ, когато се предоставя помощ за първоначална инвестиция) и отговарят на другите релевантни условия за държавната помощ (такива като напр. специалните правила за държавните помощи за някои специфични отрасли - напр. за автомобилостроенето).

Ако има друго държавно финансиране (допълващо финансирането от СФ), което представлява неодобрена (неразрешена) помощ, по-добре би било това финансиране да се нотифицира като схема за помощ или да се прецени дали не отговаря на условията на Регламента за групово освобождаване, отколкото то да се нотифицира като индивидуална помощ.

Въпрос 12: Какво е „минимална помощ"?
„Минимална помощ" е помощта, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е дефинирано в действащия Регламент на ЕО относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз по отношение на минималната помощ (Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (OJ, L 379 от 28.12.2006 г., променен OJ, L 201 от 04.08.2011 г.)) и Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Комисията относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ в областта на земеделието и рибарството.

Въпрос 13: До какъв размер може да се получава „минимална помощ"?
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (OJ, L 379 от 28.12.2006 г., променен OJ, L 201 от 04.08.2011 г.) размерът на получените минимални помощи от едно предприятие за период от 3 (три) последователни данъчни години не трябва да превишава левовата равностойност на 200 000 евро. За предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл „шосеен транспорт", този праг е до левовата равностойност на 100 000 евро за период от 3 (три) последователни данъчни години. Трите данъчните години обхващат текущата данъчна година и предходните две.

Въпрос 14: Кой може да бъде получател на „минимална помощ"?
Както е дефинирано в чл. 1 на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г., той може да се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички отрасли, с изключение на:
a) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност в отрасъл „рибарство и аквакултури" съгласно Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОJ, L 17 от 21.01.2000 г.);
б) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по първично производство на селскостопански продукти, посочени в приложение І към Договора;
в) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в приложение І към Договора, в следните случаи:
(i) когато размерът на помощта е определен въз основа на цените или количествата на продуктите, които биват изкупувани от производителите или предлагани на пазара от съответните предприятия,
(ii) когато условие за предоставяне на помощта е същата да бъде прехвърлена частично или изцяло на първичните производители;
г) помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държави-членки, по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност;
д) помощите, поставени в зависимост от използването на местни вместо вносни стоки;
е) помощите, предоставяни на предприятия, осъществяващи дейност във отрасъл „въгледобив", както е дефиниран в Регламент (ЕО) № 1407/2002;
ж) помощите за придобиване на товарни автомобили, предоставяни на предприятия, които осъществяват сухопътни превози на товари за други лица или срещу възнаграждение;
з) помощите за предприятия в затруднение.

Въпрос 15: Какво означава „администратор на помощ"?
Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи, „администратор на помощ" е всяко лице, което планира, разработва, управлява, уведомява и докладва предоставянето на държавна помощ или минимална помощ. Администратор на помощ може да бъде например държавна или общинска структура, Управляващ орган по дадена Оперативна програма или негово Междинно звено и т.н.

Въпрос 16: Какво означава „натрупване на помощта"?
Когато се получава помощ от различни източници (национална програма, регионална програма, европейски фонд) за едни и същи приемливи разходи по съответен проект (напр. за инвестиции), отделните помощи се натрупват, изчислява се интензитета на допустимата помощ, като е важно общият интензитет да не надвиши позволения интензитет за съответния вид помощ.
Минималната помощ не може да се натрупва с друг вид помощ, ако това ще доведе до по-висок интензитет от предвидения в съответния Регламент за групово освобождаване или от одобрения с решение от Комисията интензитет за индивидуална помощ или за схема на помощ.

Въпрос 17: Какво означава „интензитет на помощта" и как се изчислява?
„Интензитет на помощта" означава размерът на помощта, изразен като процент от приемливите разходи. За изчисляване на интензитета на помощта всички използвани данни се вземат преди приспадане на данъци и други такси. Помощта, платима на няколко вноски, се сконтира до нейната стойност към момент на предоставянето й. Лихвеният процент, който се използва за сконтиране, е референтният процент, приложим към датата на предоставяне на помощта.

Въпрос 18: Какви са последиците, ако праговете, регламентирани в чл. 2, ал. 2 на Регламент 1998/2006, са превишени?
В чл. 2, ал. 2 на Регламент 1998/2006 се постановява, че „..когато общата сума на помощта, предоставена по една мярка за помощ, надхвърли максимално допустимия таван, тази сума не може да се ползва от благоприятно третиране по регламента дори за частта, която не превишава този таван. В такива случаи не може да се иска благоприятно третиране на мярката за помощ по регламента - нито към момента на предоставяне на помощта, нито в който и да е по-късен момент". При надвишаване на определеният таван, администраторът на минималната помощ следва да предприемете необходимите действия и да изиска възстановяването на пълния размер на получената сума по последно подписания договор, с която е надвишен тавана, от получателя на минималната помощ.

Въпрос 19: Ако неправителствена организация с нестопанска цел кандидатства за получаване на безвъзмездна финансова помощ, прилагат ли се към нея правилата за държавните помощи?
При прилагането на режима по държавните помощи, критерият при определяне на един субект като бенефициент на държавна/минимална помощ не е организационната му форма, а това дали извършва или не стопанска дейност. Доколкото чл. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел допуска възможността неправителствените организации да извършват стопанска дейност (да предлагат стоки или услуги), правилата в областта на държавните помощи са приложими и към тях. С оглед избягване на кръстосано финансиране на стопанската и нестопанската им дейност е необходимо ясно разграничение между двата вида дейности, разходите за тях и финансирането им, като в този случай единствено помощта за финансиране на нестопанската дейност няма да попада в обхвата на чл. 107, параграф 1 от Договора за функциониране на ЕС.

Въпрос 20: От коя дата се счита, че е получена минималната помощ?
Съгласно т. 10 от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г., минималната помощ трябва да се счита за предоставена в момента, когато на предприятието бъде предоставено, в съответствие с националния правен режим, юридическото право за получаване на помощта. Това се извършва с подписване на договор, решение на Общински съвет или друг нормативен акт.
Например: Ако дадено предприятие е подписало договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ по схема за минимална помощ на 10.10.2010 г., но е получило средства по договора на по-късен етап, например 01.01.2011 г., за дата на получаване на помощта не се счита датата, на която е извършен превода на средствата (01.01.2011 г.), т.е. когато е получена съответната сума, а се счита датата, на която е подписан договора (10.10.2010 г.).

Въпрос 21: Как се уреждат взаимоотношения бенефициент/партньор при получаване на минимална помощ?
Взаимоотношенията бенефициент/партньор (съдружник) се уреждат предварително с договора за обединяването им (споразумението за партньорство или друг нормативен акт) с включване на текстове, уреждащи ползите, в т.ч. и размера на минималната помощ за всеки от партньорите съобразно дела/приноса на всяка от страните в договора за обединяването им.

Въпрос 22: Какви са задълженията на всеки администратор на минимална помощ съгласно действащото законодателство в тази област?
При предоставянето на минимална помощ, администраторът на помощта трябва да се съобрази с всички изисквания на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от договора към минималната помощ (OJ, L 379 от 28 декември 2006 г.), Закона за държавните помощи (ЗДП) и Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи (ППЗДП). Основно, задълженията на администратора са следните:
1. За минималната помощ не се дължи уведомление, т.е. не се изисква предварително разрешение от министъра на финансите за нейното отпускане. Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗДП, администраторът на помощ упражнява контрол върху законосъобразното предоставяне на минималните помощи и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1998/2006. В тази връзка, администраторът на помощ сам разработва процедурата за предоставяне на минималната помощ, както и проследява дали предоставените помощи на едно предприятие не надвишават определения в чл. 2, т. 2 от Регламента праг в рамките на тригодишния период.
2. Съгласно чл. 3, т. 1 на Регламент (ЕО) № 1998/2006, администраторът на помощ задължително изисква от бенефициента декларация, в писмена или електронна форма, за получените от него минимални помощи за тригодишен период, с цел да се провери дали с отпускането на планираната от администратора помощ праговете, определени в чл. 2, ал. 2 на Регламента, ще бъдат спазени.
3. На основание разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, при подписване на договор или друг нормативен акт за предоставяне на минимална помощ, администраторът на помощта е задължен писмено да уведоми дадения бенефициент, че е получател на минимална помощ и да посочи размера на тази помощ, като изрично се позове на Регламента и цитира неговото наименование и данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
4. Съгласно чл. 11, ал. 4 от ЗДП, при отпускане на минимална помощ, администраторът на помощта е длъжен в 3-дневен срок от датата на предоставянето й да уведоми министъра на финансите. Информацията се изпраща на основание чл. 8, ал. 2 от ППЗДП и се въвежда в информационна система „Регистър на минималните помощи".
5. Администраторът на помощ е задължен да води и поддържа собствен регистър на държавните и минималните помощи по силата на ЗДП, като отговаря за достоверността на данните в тях. Този регистър, заедно с цялата съпътстваща информация по него, съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗДП трябва да бъде поддържан от администратора за период от 10 години, като по всяко време бенефициентите трябва да могат да получат актуална информация какви и колко помощи са получили от този администратор.
6. На основание чл. 11, ал. 1 от ЗДП, администраторът трябва и да публикува информация за отпуснатите от него минимални помощи и на официалната си Интернет страница, като я поддържа актуална.

Въпрос 23: Къде мога да намеря повече информация по въпросите за държавните помощи?
Информация относно приложимото европейско и национално законодателство в областта на държавните помощи може да бъде намерена на официалната Интернет страница на отдел „Държавни помощи", дирекция „Финанси на реалния сектор" в Министерство на финансите - www.stateaid.minfin.bg, както и на официалната страница на Главна Дирекция „Конкуренция" на Европейската комисия - http://ec.europa.eu/competition/state_aid/overview/index_en.html.

II. Въпроси относно работата в публичната част на информационна система „Регистър на минималните помощи"

Въпрос 1: Как да проверя каква минимална помощ е получило представляваното от мен предприятие в „Регистъра за минимални помощи"?
На 1 април 2011 г. стартира публичната част на информационна система „Регистър на минималните помощи" (ИС „РМП"). Достъпът до публичната част се осъществява чрез зареждане на Интернет адрес www.minimis.minfin.bg, където се показва началния екран на системата. На него ще намерите директна връзка към публичния модул за справки („Справка за получени минимални помощи"), в който бързо, лесно и безплатно може да извлечете информация за получените минимални помощи от представляваното от Вас предприятие за 3 (три) годишен период.

Въпрос 2: Какво означава надписът „Няма данни за Булстат: ХХХХХХХХХ"?
Появата на този надпис може да означава няколко неща:
1. Не сте получавали минимална помощ за текущата година и предходните две.
2. Има вероятност да сте получател на минимална помощ от ДФ „Земеделие", но съгласно Решение на Съда на ЕС от 9 ноември 2010 г. относно прозрачността тази информация не може да бъде показана в справката. За повече информация следва да изискате същата от компетентните органи в ДФ „Земеделие".
3. Ако евентуално знаете и имате информация, че сте получател на минимална помощ, то в системата тя не е регистрирана своевременно от съответния администратор на минималната помощ. За повече информация следва са се обърнете към администратора, от който сте получили минималната помощ.

Въпрос 3: Как мога да разбера, че съм (бил) получател на минимална помощ?
Начините, по които може да разберете дали сте получател на минимална помощ са няколко, но най-важното, което трябва да знаете е, че всяка информация, която Ви е необходима за установяване на размера на получените от Вас минимални или държавни помощи, следва да бъде изискана от администратора на помощ, от който същата е получена, официално в писмен вид и въз основа на данните, съдържащи се в поддържания от него регистър на минималните помощи.
Най-важното при набавянето на тази информация, което трябва да знаете, е:
1. На основание разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1998/2006, при подписване на договор или друг нормативен акт за предоставяне на минимална помощ, администраторът на помощта е задължен писмено да уведоми бенефициента, че е получател на минимална помощ, да посочи размера на тази помощ и изрично да се позове на Регламента, като цитира неговото пълно наименование и данните за публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Всеки администратор на минимална помощ, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за държавните помощи, трябва и да публикува актуална информация на официалната си Интернет страница за отпуснатите от него минимални помощи.
3. Всеки администратор на минимална помощ поддържа и собствени регистри за отпуснатите от него минимални помощи. Този регистър, заедно с цялата съпътстваща информация по него, съгласно чл. 12, ал. 4 от Закона за държавните помощи, трябва да бъде поддържан от администратора за срок от 10 години. Бенефициентите следва да могат да получат информация какви и колко помощи са получили от този администратор на помощ.

Въпрос 4: Нужно ли е да имам регистрация в информационна система „Регистър на минималните помощи", за да мога да извличам справки от нея?
За да получите информация от системата какви и колко минимални помощи е получило Вашето предприятие за три годишен период, не е необходимо да се регистрирате в информационната система. Нужно е само да стигнете до модула за справки, както е описано в отговор на Въпрос 1 по-горе и да въведете Булстат номера на Вашето предприятие.

Въпрос 5: Ако установя, че има несъответствие във въведената информация за получените от представляваното от мен предприятие минимални помощи в информационна система „Регистър на минималните помощи", какво трябва да предприема и към кого да се обърна за съдействие?
Когато информацията, с която разполагате за получените от Вас минимални помощи се различава от тази, която е въведена в информационната система, препоръчително е най-напред да се свържете с администратора, от който сте получили минималната помощ. Независимо от какво естество е некоректната информация - техническа грешка, грешка в размера на получената сума, объркан Булстат номер или некоректно изписано наименование на фирмата, единствения, който може да извърши нужната корекция е администраторът на помощта по регламентиран от Министерство на финансите ред.

Въпрос 6: Кой носи отговорност за въведената в Регистъра информация?
Информацията, която се съдържа в Регистъра е само тази, която е подадена официално от администраторите на минимална помощ на основание чл. 11, ал. 4 от Закона за държавните помощи и чл. 8, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи. Поради тази причина, именно администраторите на помощ носят отговорност за нейната достоверност. Министерството на финансите не разполага с никаква друга информация освен официално получената и въведената в Регистъра от администраторите на помощ.

Въпрос 7: Колко актуална е въведената в Регистъра информация?
Съгласно чл. 11, ал. 4 от Закона за държавните помощи всеки администратор на минимална помощ уведомява министъра на финансите в 3-дневен срок за отпуснатата от него минимална помощ. В този 3-дневен срок, съгласно чл. 8, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за държавните помощи, администраторът на минималната помощ трябва и да въведе същата информация в Регистъра за минималните помощи.

Въпрос 8: Как и за какво мога да използвам информацията от извлечената от Регистъра справка?
Информацията, съдържаща се в Регистъра, има справочен характер. Въвеждането на данните в системата е по инициатива на администратора на минималната помощ. Министерство на финансите не носи отговорност относно точността, пълнотата и актуализирането на информацията, съдържаща се в Регистъра и никой, включително администраторите и бенефициентите на минимални помощи, не могат да се позовават на справочната информация в Регистъра при решаване на правни спорове.

Въпрос 9: Ако съм предприятие-партньор по получена минимална помощ, как това ще бъде отразено в информационната система?
В Регистъра на минималните помощи администраторът въвежда цялата сума по договора на името на бенефициента, но системата е пригодена така, че да бъде изчислен и точния размер на минималната помощ за всеки отделен партньор въз основа на сключения между тях (предварителен) договор за партньорство или друг правен документ. След като бъдат въведени всички партньори, общата сума по договора ще се разпредели между бенефициента и партньорите и съответните суми ще бъдат записани в Регистъра на техния ползвател. При извличането на справка, всеки от участниците е регистриран в отделно поле според ролята му в проекта (получател или партньор) и фигурира със сумата, получена по договора в зависимост от участието си. Отговорността за коректността и актуалността на въведената информация в Регистъра в такива случаи е изцяло на администраторите на помощ.

Въпрос 10: Защо в справката има две стойности за размера на получената минимална помощ - „планирана сума" и „реално получена сума"?
„Планираната сума" е сумата, която администраторът на помощ предвижда да отпусне на съответния получател. Това е сумата по първоначално подписания договор или друг нормативен акт, с който администраторът на помощ уведомява дадения получател, че ще получи минимална помощ. В много от случаите, първоначалната сума се различава от тази, която реално е усвоена след приключване на договора, но може да остане и същата. След като договорът и плащанията по него приключат и ако има промяна в размера на „планираната сума", то ще се промени и размера на „реално получената сума" от бенефициента. Администраторът на помощта следва да предприеме действия по установения от Министерство на финансите ред, за да коригира стойността в съответното поле.

Ако не намирате Вашите въпроси сред описаните по-горе, за повече информация може да се свържете с нас на следния e-mail адрес: [email protected].